Д-р Иванов, вярно ли е, че болните от коронавирус не трябва да приемат Витамин С, както каза лекар пулмолог през почивните дни?
Не знам откъде колегата е взел тази информация, но във всички протоколи за лечение на COVID-19 фигурира приемане на Витамин С. Направих бърза проверка на наличните протоколи и научната литература и не намерих препоръка за спиране на приема му. Справката засега не показва рискове от приема на Витамин С. Затова твърдението е много странно.
По принцип Витамин С е задължителен при всички респираторни вируси, защото най-малко подпомага преборването на оксидативния стрес, който предизвикват вирусите. Дори да има някакви отрицателни последствия, положителните ефекти от неговото приемане винаги са били много повече.
Състоятелен ли е аргументът му, че „Витамин С подпомага съсирването на кръвта, а при COVID-19 често се образуват тромби и това създава допълнителен риск за пациента“?
Първата част е вярна – че подпомага кръвосъсирването, но Витамин С действа комплексно и положителните ефекти със сигурност надвишават риска от образуване на тромби.
Решение относно Витамин С биха могли да вземат Световната здравна организация или органи като Център за контрол на болестите – независимо дали европейски, или американски. Не препоръчвам да се слушат отделни лекари. Според мен те изразяват единствено своето мнение.
Подобен случай имаше още в началото на епидемията с друго лекарство – ибупрофен, което е много широко разпространено. Буквално след седмица се оказа, че това е частно твърдение на няколко лекари и СЗО препоръча да не се спазва това частно мнение. Струва ми се, че случаят е аналогичен, но в български вариант.
Изненада ме и твърдението на лекар, че, цитирам, „инфекцията е опасна за тези, които я прекарват безсимптомно, защото те не образуват антитела“. Наистина ли?
Това, че са преболедували безсимптомно, не означава, че не образуват антитела. Това, че са безсимптомни означава, че те най-често не са били диагностицирани, а това изключва подробно наблюдение върху имунния им статус. Да не говорим, че имунитетът не е само антителата.
Чух и друго през последните дни – че вирус подобен на новия коронавирус, е разболявал българите през 2008 г. Така ли е?
Не. Колегата, който го твърди, най-вероятно се е добрал до научна публикация от 2008 г., в която екипите учени с българско участие са изолирали коронавирус у прилепи, ако не се лъжа – в Странджа. Това е рутинна мониторингова вирусологична дейност, която се извършва в почти всички страни в света, в България даже е слабо застъпена. Това, че този вирус е изолиран през 2008 г., няма нищо общо със сегашния вид вирус, който предизвиква пандемията. Този вид вирус не е бил адаптиран към това да поразява хора. Нямаме никакви доказателства, че през 2008 г. в България е имало коронавирусна епидемия.
Освен това в България до началото на тази година нямаше тестване на нито един вид коронавирус. Тоест нямаме никаква представа какво е циркулирало в България от това вирусно семейство.
Споменахте протоколите. Има ли промени, обрати в препоръките за лечение към днешна дата спрямо възприеманото преди седмици или месеци?
Има някои обрати/усъвършенствания. Дребни промени има постоянно. Те дават своя резултат, защото в световен мащаб преживяемостта от коронавируса нараства. Тоест това значи, че лекарите се справят по-добре като цяло.
Има един проблем, който касае България – не е ясно доколко отделните болници в страната следват актуализираните протоколи.
Какви са основните разлики в актуализираните протоколи и за кое имате съмнения, че български лекари не следват?
В България няма единен орган, който да следи за спазването и модификацията на протоколите за лечение. Много често лекарите лекуват, въз основа на своя собствен опит. Добре е лекарят да има собствен опит, но е добре и да виждат това, което препоръчват Световната здравна организация и Центърът за контрол на болестите – и европейския, и американския, защото те обобщават опита на целия свят. В началото имаше медицински съвет, който издаде ценни препоръки. Този орган трябваше да остане да действа и да се грижи главно за актуализирането на протоколите и информирането и обучението на лекарите от отделенията, в които се лекуват болни от коронавирус, за да може те да са в крак с това, което става по света.
Как оценявате ситуацията в България? Чуват се все повече гласове, че сме „изпуснали“ положението от контрол. Изпуснали ли сме го наистина?
От епидемиологична гледна точка не виждам кой знае какво влошаване на ситуацията в България. С изключение на един спад през месец май и началото на юни, когато случаите бяха под 100 дневно, има устойчива тенденция на леко нарастване, но няма драстични пикове, няма фрапантна, повишена смъртност. Положението в България е много различно от наблюдаваните през март и април „инфекциозни взривове“ в Западна Европа. Тоест не можем да кажем, че имаме някаква особена ситуация. Болниците са способни да поемат с много пъти повече пациенти, така че нека не се паникьосваме!
Защо тогава за пореден път правителството удължи извънредната епидемиологична обстановка. За какво, всъщност, ни е тя?
Предполагам, че правителството иска да запази възможността да прилага някакви мерки. Единствено с това мога да оценя извънредната епидемиологична обстановка. Тоест те искат да кажат, че ако някъде, в някой град имаме извънреден, огромен взрив на заболяването, трябва да могат да наложи например карантина.
Тоест е вид застраховка?
Да. Това е по-скоро презастраховка, отколкото нещо реално.
Това, което ме притеснява, като сме тръгнали в тази насока, е, че всички казват, че имаме реален проблем с липсата на кадри. Най-голяма е липсата на инфекционисти, а тяхната роля е ключова. Също знаем, че в голяма част от COVID отделенията, както са известни, работят специалисти, които не са инфекционисти. В България вече има натрупан опит и можеше Министерството на здравеопазването поне да организира краткосрочни курсове от седмица или две за лечение на COVID инфекцията за по-малките болници. Можеше да се наблегне на обучаването на нов персонал, който да служи като резерв или замяна на работещите сега в тези отделения. Хора, които им да позволят да си починат, а и в бъдеще, ако има нарастване на заболеваемостта, да има обучени кадри. Това може да се направи и в момента. Според мен трябваше да почне да се прави преди повече от месец.
Имаме нов министър, който не е инфекционист, но идва от практиката, от университетска болница. Може би той би се вслушал в този съвет.
Да, може. Да се надяваме, че като е лекар – доста по-различно от предишния министър – може да направи някои по-разумни стъпки.
Има още нещо, на което искам да наблегна. Всички говорим как е възможно да нарасне заболеваемостта през есенно-зимния период и да имаме много болни от COVID и много болни от грип. Да се надяваме, че COVID ще отшуми до есента, но има нещо, с което можем да облекчим ситуацията и да подпомогнем здравеопазването и то е да се поръчат много по-голям брой ваксини против грип, с които да се ваксинират задължително хората със заболявания. Със сигурност това би намалило заболеваемостта и смъртността от грип, която, за съжаление, също е доста висока, и би облекчило и лечението на болните от коронавирус.
Призивът ми е да се мисли за много повече противогрипни ваксини. Призивът ми е и към хората – да ги използват, да се ваксинират.
Известен ли е грипният щам, който очакваме?
Да, известен е. По това време щамът е известен и ваксините започват да се произвеждат. Но въпросът е, че това е работа на Министерство на здравеопазването – да поиска закупуването и доставката до България на много по-голям брой ваксини. За миналата година те бяха само около 80 хил.
Колко е разумно да са сега?
Бих поръчал поне 1-2 милиона.
Източник: offnews.bg
